Европейската шампионка по екзотичния танц Шийка, Стоянова посрещна с голям купон 70-ия юбилей на своя клуб "Вамос". Амбицията й е да привлича все повече хора към патиио ритмите
Стройни тела сластно се вият в ритъма на салсата, музиката разпалва страстите, отвсякъде звучи смях, а доброто настроение е заразително. "Днес клубът ни за сал са и латино танци "Вамос" навършва 10 години", хвали се инструкторката Моника Стоянова.
Софиянката, която има две висши образования -история в СУ "Св. Климент Охридски" и спортни танци в НСА, е сред малцината нашенки, които преди десетилетие започват да усвояват основните стъпки на салсата от латиноамериканските имигранти. Първият й истински учител е пуерториканецът Анхел Лопес, който впоследствие става и неин сценичен партньор. "Салсата е смесица от кубински, испански и латино елементи. На испански иметойозначава "сос". Напоследък тя се обогатява с все по-модерни елементи", обяснява инструкторката.
През годините Моника се е обкичвала с редица отличия. 2005-а носи на нея и
на партньора й Симеон Стефанов първо място на най-големия европейски салса фестивал във Великобритания. В края на същата година двамата се нареждат в челната десетка на световното първенство по салса в Лае Вегас, при това в най-тежкия професионален клас- "кабаретна дивизия", т.е. салса с акробатични елементи. Година по-късно тя отново участва в световния шампионат в САЩ, този път заедно с Алфредо Торес. " Поза-гърбих личния си живот, отказах се от "нормална" професия. Но щом се натъжа, приятелите ми казват: "Ама беше в Лае Вегас, нали? И то два пъти!", споделя тя.
Сега Моника изцяло се е посветила на преподавателската си работа в клуб "Вамос". Възрастта на възпитаниците й варира от 14 до... 80 години. "Амбицията ми е не толкова да подготвям професионални състезатели. За хората, които цял ден са на работа, танците са един приятен
начин за физическо и психическо разтоварване, дават възможност за социални контакти, позволяват да стопиш излишните килца, зареждат с енергия, събуждат желанието за живот. Всеки, който за първи път влезе в залата, ми казва, че
е като дърво. Аз се/шегувам, че няма нищо страшно, защото му предстои да се слее с цяла гора. И само след 2-3 месеца тя оживява и се превръща в приказно зрелище", обяснява талантливата дама.
Стройни тела сластно се вият в ритъма на салсата, музиката разпалва страстите, отвсякъде звучи смях, а доброто настроение е заразително. "Днес клубът ни за сал са и латино танци "Вамос" навършва 10 години", хвали се инструкторката Моника Стоянова.
Софиянката, която има две висши образования -история в СУ "Св. Климент Охридски" и спортни танци в НСА, е сред малцината нашенки, които преди десетилетие започват да усвояват основните стъпки на салсата от латиноамериканските имигранти. Първият й истински учител е пуерториканецът Анхел Лопес, който впоследствие става и неин сценичен партньор. "Салсата е смесица от кубински, испански и латино елементи. На испански иметойозначава "сос". Напоследък тя се обогатява с все по-модерни елементи", обяснява инструкторката.
През годините Моника се е обкичвала с редица отличия. 2005-а носи на нея и
на партньора й Симеон Стефанов първо място на най-големия европейски салса фестивал във Великобритания. В края на същата година двамата се нареждат в челната десетка на световното първенство по салса в Лае Вегас, при това в най-тежкия професионален клас- "кабаретна дивизия", т.е. салса с акробатични елементи. Година по-късно тя отново участва в световния шампионат в САЩ, този път заедно с Алфредо Торес. " Поза-гърбих личния си живот, отказах се от "нормална" професия. Но щом се натъжа, приятелите ми казват: "Ама беше в Лае Вегас, нали? И то два пъти!", споделя тя.
Сега Моника изцяло се е посветила на преподавателската си работа в клуб "Вамос". Възрастта на възпитаниците й варира от 14 до... 80 години. "Амбицията ми е не толкова да подготвям професионални състезатели. За хората, които цял ден са на работа, танците са един приятен
начин за физическо и психическо разтоварване, дават възможност за социални контакти, позволяват да стопиш излишните килца, зареждат с енергия, събуждат желанието за живот. Всеки, който за първи път влезе в залата, ми казва, че
е като дърво. Аз се/шегувам, че няма нищо страшно, защото му предстои да се слее с цяла гора. И само след 2-3 месеца тя оживява и се превръща в приказно зрелище", обяснява талантливата дама.
